Магия

Sorry: the page title you requested is not supported by our software. It is possible that the entry you are looking for is below; if not, please request it or add it yourself.

Смотреть Магия и мускулы все серии и сезоны

Магия давно стала неотъемлемой частью в жизни человечества. Каждый житель страны использует свои способности не только в повседневной жизни, но и для спасения мира от катаклизмов. Запас магических сил стал показателем статуса в обществе, что нисколечко не беспокоит серьезного парня по имени Мэш Вандэд. Подросток живёт вместе со своим отцом в самой глуши леса, где он не пропускает тренировок. С рождения мальчишка был обделён магическим даром, а потому является изгоем для всего общества. Мэш решил развивать свои физические данные, которые анидаб позволяют ему быть магия на голову выше качается жителей города. Отец мир всегда запрещал Вандэд хук появляться на людях, ирония ведь он понимал, простой что это закончиться нормальный трагедией. Однажды мальчишка Ланс отправился в город, где он Дот был замечен могущественными Мэш магами, которые заинтересовались Финн необычным парнем. Старик Ирвин успел забрать сына, Лемон но магическая полиция Магия быстро отыскала юношу в Вандэд лесной глуши. После Краун очередной тренировки Мэш мускулы отправился домой и серии он стал свидетелем Mashle нападения преследователей на Эймс его отца. Баррет

Невообразимые приключения одарённого озвучка подростка в мире, смотреть который наполнен магией видео можно увидеть в аниме аниме “Mashle”. Вандэд онлайн настолько прокачал своё тело, что 3 сезон он с лёгкостью 2 сезон может противостоять волшебству. Подросток 1 сезон быстро справился с смотреть онлайн незваными гостями, которые все сезоны обладали невероятным запасом все серии магических сил. После Mashle этого инцидента жизнь Магия и мускулы юноши кардинально изменится.

Рейтинг: 7.6 из 10 17268

Index

See here for the complete, dynamically-generated list.

Unsupported symbols

The following characters cannot be used at all:

Many of the above characters have special meanings in wiki syntax or HTML markup.

The non-printable control characters (0x00 to 0x1F inclusive and 0x7F, the «delete» character) are also unsupported.

Restrictions may apply to other characters:

• Titles cannot start with a colon.
• Relative path page titles (such as «.» «..» or «/./») are invalid.
• Underscores are converted to spaces. Leading and trailing spaces/underscores are removed. Consecutive spaces and underscores between non-whitespace characters are reduced to one. Page titles consisting of only spaces or underscores are invalid as empty. Underscores can be displayed in page titles in place of spaces with the DISPLAYTITLE magic word, although it is not used in most cases.
• Page titles cannot contain three or more consecutive tildes (~).
• A title may contain the character %, unless it is followed by two hexadecimal digits.
• While the semicolon is a valid character, most page titles ending with a semicolon formerly were normally inaccessible due to a software bug; this was tracked in Phabricator and resolved. However, page titles still cannot contain a string that is a named HTML character reference.

Unsupported length

No page title may be longer than 255 bytes (not characters) in UTF-8 encoding.

• Ancient Greek dish (full title would be 343 bytes)
• Thai name of Bangkok (full title would be 423 bytes)

Unsupported prefix

Titles can’t have a prefix (letters before a colon) that is an interwiki (includes language codes and project codes) or a namespace prefix (which would place pages in a different namespace), including aliases. Prefixes are not case-sensitive.

• c:a ( c: is a prefix for Wikimedia Commons )
• d:r ( d: is a prefix for Wikidata )
• EU:s ( eu: is a prefix for the Basque Wiktionary )
• n:a ( n: is a prefix for Wikinews )
• n:o
• n:r
• n:s
• s:a ( s: is a prefix for Wikisource )
• S:t
• S:ta
• S:t Michel
• SD:are ( sd: is a prefix for the Sindhi Wiktionary )
• st:a ( st: is a prefix for the Sesotho Wiktionary )
• v:a ( v: is a prefix for Wikiversity )

Characters not in Unicode

• (cifrão)
• (old Israeli shekel)
• (pansexual)
• (church ruins)
• (earth)
• (turned small-capital A)
• (b with top hook to left)
• (capital D with hook and tail)
• (hɥ ligature)
• (reversed r)
• (superscript S)
• (turned small-capital U)
• (z with left hook)
• (turned ezh)
• (double qoppa)
• (dotted double qoppa)
• (capital casing form of the letter ⟨ʕ⟩ )
• (lowercase casing form of the letter ⟨ʕ⟩ )
• (linearized tilde)

Цитаты из русской классики со словом «магия&rut=27425b672ee4f395a6c415997dbb6dff1414b1e610096f8282aea298b59d7ec4»

• Магия тем и отличается от науки и техники, что для нее природа всегда одухотворена и что она вступает в общение не с механическими силами, а с природными духами, будь то демоны или духи светлые.

• чёрная магия
  боевая магия
  тёмная магия
• магия крови
  магия смерти
  магия огня
• школа магии
  академия магии
  мир магии
• магия существует
  магия исчезла
  магия подействовала
• использовать магию
  владеть магией
  применить магию
• (полная таблица сочетаемости)

МАГИЯ

(лат. magia, от греч. mageia) — различные ритуалы, направленные на использование власти тайных потусторонних, сверхъестественных сил для достижения человеческих целей; древнейшая форма организации коллективной деятельности и коммуникации; форма раннерелигиозных верований; первый тип специализированной творческой деятельности.
Одна из первых теорий предложена Дж. Фрэзером. Он отличает М. от религии (умилостивительного культа богов) и мантики (вопрошания тайных сил) как способ воздействия на область сверхъестественного с помощью природных сил. Психологическая основа М., по Фрэзеру, кроется в ассоциации идей, между которыми не существует реальной причинной связи; апелляция к М. позволяет умному человеку доминировать над остальными, основывать королевские династии и новые гос-ва, получать статус святых и богов после смерти; М. вырабатывает первые санкции, закрепляющие частную собственность и самостоятельность индивида.
По Б. Малиновскому, М. обеспечивает уверенность в ситуациях неопределенности; на ее основе создается церемониальная структура торговли, организуются сложные формы коллективного труда; М. действует с помощью усиления социального давления на индивида и укрепляет неравенство людей в примитивных обществах; М. представляет собой в основном языковой феномен и использует специальный высокопарно-сакральный язык, отличающийся от повседневного языка, применяемого в контексте трудовой деятельности и общения; М. — предельный случай, демонстрирующий силу и активность языка, т.к. всякий язык имеет магическую функцию; миф является схемой магического действия, которое нередко сводится к проговариванию мифа. Этнографические исследования показывают, что М. воплощает в себе фундаментальное и плодотворнейшее противоречие первобытной жизни. Она формирует новые социальные структуры, критикуя повседневную племенную реальность и обыденное сознание. Она культивирует также свободную индивидуальность, сосредоточивая всю креативную силу в «обожествленном еретике» — шамане. М. дает человеку ряд готовых ритуальных актов и стандартных верований, оформленных в определенную практическую и ментальную технику. Функция М. заключается, по Малиновскому, в ритуализации человеческого оптимизма, в поддержании веры в победу надежды над отчаянием.
Антропологи исследуют М. в основном социологическими средствами и предлагают ее объяснение как феномена, удовлетворяющего некоторую социальную потребность (единство племени, успешность деятельности и т.п.). Психологическое объяснение М. К. Леви-Стросом ставит в центр личность первобытного шамана и характер его отношений с племенем. Наиболее значимым примером психомагического действия является магическое лечение. Для объяснения этих феноменов Леви-Строс выстраивает цепочку между психическими способностями шамана, определенным магическим ритуалом и далее — психикой и физиологией человека — объекта М. Важнейшим элементом здесь является группа, во имя которой осуществляется магический акт и которая своей верой убеждает в действенности М. Основой этой теории является гипотеза об «эффективности символов», якобы обеспечивающих коммуникативный резонанс психических и физических структур.
Все объяснения М. строятся или по космологическому, или по социокультурному принципу. Космологический, или натуралистический, способ объяснения М. предлагается обыденным сознанием, а также физикой, биологией и психофизиологией. Он строится по схеме объяснения неизвестного через якобы известное и использует логический прием аналогии. Так, М. рассматривается как реализация объективных возможностей, заложенных в природе и в самом человеке: астрология исходит из психокосмических связей; экстрасенсорика и психокинез — из психической энергии; телепатия, ясновидение, предвидение — из дальнодействия и обратного течения времени. Известные законы природы служат объяснению ряда практических и духовных способностей человека; подобно этому еще не известные, но в принципе познаваемые природные потенции кладутся в основу объяснения М.
Обособленность космологического подхода в том, что он так же неопровержим, как и сама М. Природа неисчерпаема, а научное познание бесконечно, нет сомнений в перспективах науки понять неизвестное. Наука все более сужает возможную область магического мировоззрения и практики; М., становясь понятной, превращается в науку, а большая часть непонятного объявляется суеверием и шарлатанством. Перспективы космологического понимания М. определены свойственным науке делением мира на истину и заблуждение и сводятся к вытеснению М. из культуры или редукции ее к чему-то иному, «рациональному».
Религиоведение, культурология, этнография, социальная психология, лингвистика предлагают социокультурный способ объяснения М. как функции некоторых способов социальной организации («функционализм» Малиновского), функции культуры, функции языкового символизма. Основным принципом этого способа объяснения является рассмотрение М. как реакции на определенные социальные потребности, а также потребности психологического характера (смягчение стресса, чувства вины, страха, неуверенности). В ходе магического действия осуществляется незаметная подмена целей; задача преобразования природы решается путем изменения коллективной психологии, а трансформация психики приводит к решению практической проблемы. Сущность М. обнаруживается в ее принципиальной приграничности с наукой и практикой; там, где практика не достигла уверенной регулярности, а наука не представляет убедительного объяснения, всегда находится место для М.
Междисциплинарное взаимодействие религиоведения, социальной антропологии, психологии, лингвистики, философии в исследовании М. выполняет не только научную, но и общекультурную функцию — раскрывает корни и содержание современного «оккультного возрождения», освобождает массовое сознание от опасных заблуждений, развенчивает псевдонаучные претензии современных оккультистов, а также идеологов, эксплуатирующих магические понятия (харизма, судьба, тайные силы) для создания политических мифологий.

Философия: Энциклопедический словарь. — М.: Гардарики . Под редакцией А.А. Ивина . 2004 .

МАГИЯ

(лат. magia, от греч. ), колдовство, чародейство, волшебство, обряды, призванные сверхъ-естеств. путём воздействовать на мир (явления природы, людей, духов). Разновидности магич. действий связаны с разными сторонами жизнедеятельности коллектива, «дополняют» практич. деятельность: хоз. М. (обряды вызывания дождя, обеспечения удачи на охоте), лечебная М. («белая» М.), вредоносная М. (насыла-ние «порчи», «чёрная М.») и др. (продуктивная, предохранительная и деструктивная, по классификации Б. К. Малиновского). По Дж. Фрейзеру, магич. обряды основаны на ложном причинно-следственном увязывании сходных или следующих одно за другим (смежных) явлений; отсюда два типа М. — гомеопатическая (подражательная, по сходству; уничтожение изображения — гибель врага, и т. п.) и контагиозная (заразительная, по смежности; использование волос и одежды врага для порчи и т. п.). Вера в возможность непосредств. магич. воздействия на природу исходила, по Леви-Брюлю, из чувства партиципации (сопричас-тия) с ней человека, присущего первобытному сознанию (ср. традиционный для магич. заговоров мотив сопоставления частей тела человека и природных объектов). Элементы М. присущи обрядам всех религий.

Связанные с М. представления о мире, в частности о взаимодействии всех вещей, легли в основу древнейших натурфилос. учений и разнообразных «тайных наук», получивших распространение в позднеантич. и ср.-век. эпоху (напр., алхимия и др.). Зачатки опытного естествознания в это время развивались ещё в значит. мере в тесной связи с М., что находит отражение во мн. работах учёных Возрождения (Дж. Делла Порта, Дж. Кардано, Парацелъс и др.). В дальнейшем развитии науки происходит преодоление элементов М.

см. также Оккультизм.

Философский энциклопедический словарь. — М.: Советская энциклопедия . Гл. редакция: Л. Ф. Ильичёв, П. Н. Федосеев, С. М. Ковалёв, В. Г. Панов . 1983 .

МАГИЯ
(от греч. mageia – волшебство)

таинственная способность уметь воздействовать на вещи и людей, даже на «демонов» и «духов», не прибегая к помощи естественных средств. Чисто душевно воспринятое понятие магии вновь ожило в магическом идеализме эпохи романтизма (см. также Новалис). Где на внешний мир воздействуют с помощью оккультизма, заклинаний, молитв, амулетов, талисманов и т. п., следовательно, без допущения причинного ряда действий, там налицо магическая картина мира. Разновидности магических действий связаны с разными сторонами жизнедеятельности людей: хозяйственная магия (обряды обеспечения удачи на охоте, вызывание дождя и т. д.), лечебная («белая магия»), вредоносная («черная» магия, насылание «порчи») и др. Элементы магии присущи обрядам всех религий. См. также Оккультизм.

Философский энциклопедический словарь . 2010 .

МАГИЯ

(от греч. μαγεία – колдовство, волшебство, чародейство) – совокупность обрядов, связанных с верой в способность человека сверхъестеств. образом воздействовать на материальные предметы, существа и духов. М. составляет органич. элемент всякой религии.

Корни М., как и корни всякой религии вообще, заключены в обществ. практике, в бессилии первобытного человека перед стихийными силами природы и общества. Поэтому первобытные магич. обряды непосредственно связаны с практич. деятельностью: лечебная М. – с нар. медициной, любовная (половая) М. – с полуинстинктивными приемами ухаживания, промысловая М. – с промысловой техникой (охотничья маскировка, подманивание и скрадывание зверя), военная М. – с подготовкой к сражению или к военному походу (имитация или репетиция боя, подготовка оружия и пр.).

Одним из осн. типов М. является М. наступательная (агрессивная). Приемы наступат. М. по «технике» очень часто представляют собой более или менее отдаленное подобие тех естеств. действий, к-рые только и могут привести к желаемому результату. В одних случаях человек, желая, напр., погубить врага, пронзает его изображение и т.п. (подражательная, или нмитативная, М.), сжигает его волосы, ногти и т.п. (М. части, или парциальная) или просто бросает копье или заменяющий его предмет в том направлении, где живет противник (начинательная, или инициальная, М.). В определ. случаях магич. обряды могут дополняться, а иногда и полностью заменяться словами (заговоры) – т.н. словесная, или вербальная М.

Кроме М. наступат. действия, существует М. запрета действия, или М. табу. Она связана с верой, что совершение определ. действий, прикосновение к определенным предметам, существам мешает достижению желаемых результатов и, даже более того, автоматически навлекает на человека какую-то таинственную, сверхъестеств. опасность и что единств. способ избежать этого отрицат. магич. влияния состоит в соблюдении строжайшего запрета этих действий – табу. Магич. опасность, проистекающая из нарушения табу, мыслится обычно как заразительная. Человек, нарушивший табу, оказывается в состоянии табу, он не только находится в опасности, но и сам является ее источником. С М. табу тесно связана очистительная (катартическая) М. – разнообразные приемы очищения человека от состояния магич. нечистоты, состояния табу.

В ходе развития религ. верований М. становится одним из элементов классовых религий. К первобытным магич. обрядам уходят своими корнями почти все осн. христ. обряды – «таинство» соборования, а также целебные заговоры с упоминанием имен святых, богородицы – лечебная М.; окропление «святой водой» посевов, скота – земледельческо-скотоводческая (промысловая) М.; молебны о победе – военная М.; обряд «анафематствования» – вредоносная М. В этих случаях магич. заклинание превращается в молитву. Однако мн. магич. представления и обряды сохранились до наших дней и без всякой примеси христианских или иных подобных идей, как пережитки древнейших религ. верований. Напр., вера в хорошие и дурные приметы, знахарство, любовное «привораживание», охотничьи поверья. Любая М., выражается ли она в церк. обрядах или в религ. пережитках, является грубым суеверием.

Лит.: Майков Л. Н., Великорусские заклинания, СПБ, 1869; Леманн Α., Иллюстрированная история суеверий и волшебства, пер. с нем., М., 1900; Ветухов А. В., Заговоры, заклинания, обереги и другие виды, народного врачевания, основанные на вере в силу слова, вып. 2, Варшава, 1907; Познанский Н., Заговоры, П., 1917; Фрэзер Д., Золотая ветвь, пер. с франц., [М. ], 1928; Сидоров Α., Знахарство, колдовство и порча у народа коми, Л., 1928; Кагаров Е. Г., К вопросу о классификации народных обрядов, «Докл. АН СССР», 1928, No 11– [15 ] В; его же, Состав и происхождение свадебной обрядности, в кн.: Сб. Музея антроп. и этногр., т. 8, Л., 1929; Зеленин Д. К., Табу слов у народов Вост. Европы и Сев. Азии, ч. 1, там же; Токарев С. Α., Сущность и происхождение М., Тр. ин-та этногр. им. Η. Η. Миклухо-Маклая, Нов. серия, т. 51, М., 1959; Францев Ю. П., У истоков религии и свободомыслия, М.–Л., 1959; Семенов Ю. И., Возникновение человеч. общества, Красноярск, 1962; Maтвеев В. С., О «загадочном» в психике, [3 изд., Свердл. ], 1962; Зыбковец В. Ф., О черной и белой M., M., 1963; Hubert H. et Mauss M., Esquisse d’une théorie générale de la magie, L’Année sociologique. 1902–1903, an. 7, P., 1904; Preuss K. Th., Ursprung der Religion und Кunst, «Globus», 1904, Bd 86, No 20, 24; Vierkandt Α., Die Anfänge der Religion und Zauberei, «Globus», 1907, Bd 92, No 2, 3, 4;Gennep A. van, Les rites de passage, P., 1909; Marett R., The threshold of religion, 2 ed., L., 1914; Cyclopedia of magic, by H. Hay, N. Y., 1949; Wedeсk H. E., Dictionary of magic, N. Y., [1956 ].

С. Токарев. Москва.

Философская Энциклопедия. В 5-х т. — М.: Советская энциклопедия . Под редакцией Ф. В. Константинова . 1960—1970 .

МАГИЯ

МАГИЯ (лат. magia, от греч. μαγεία — колдовство, волшебство) — индивидуальные или коллективные действия, призванные сверхъестественным путем повлиять на духов, людей, явления природы, в дополнение к различным видам человеческих практик — хозяйственной, лечебной, созидательной, разрушительной, охранительной, молитвенно-религиозной и т. п. Типология магии формируется по различным основаниям: по антиномии добра и зла (с точки зрения мага или его адепта) — белая магия (хозяйственная, целительная) и черная (порча, наговор, сглаз); по типу результата — созидательно-охранительная и разрушительная (Б. К. Малиновский); по сходству-подобию явлений, связываемых магическими действиями, — гомеопатическая магия и по простому следованию одного явления за другим — контагиозная магия (Дж. Дж. Фрейзер). В основе концепции Фрейзера лежит принцип причинно-следственной связи. Веру в прямое магическое воздействие человека на природный объект (группу природных объектов) Л. Леви-Брюль выводит из чувства партиципации (сопричастности человека природе), особенно присущего первобытному сознанию. При этом взаимодействие всех вещей мира укоренены в магическом мировидении. Оно-то и связует магию с натурфилософскими учениями древних и основаниями “тайных наук” — с “протонаучными” формами знания (см. Оккультизм, Герметизм, Алхимия).

Магия как род деятельности инвариантна, но, вписанная в ту или иную конкретную культуру, она обретает исторически неповторимые черты. Обрядовая по своей природе, она сопровождает культовые действия всех религий, также вписанных в историю соответствующих культур. Окрашивает в неповторимые тона национально-этнические, фольклорно-этнографические, мифологические, литературные и художественные, познавательно-мировоззренческие особенности культур различных народов. Представляется наиболее продуктивной историческая трехзвенная цепь “магия — наука — религия”, а в науке следует отметить провоцирующую роль магии в развитии экспериментально-практической составляющей научного знания.

Лит.: Рабинович В. Л. Алхимия как феномен средневековой культуры. М.. 1979; Tlwrndike L. History of magic and experimental science, vol. 1-8. N.Y.. 1923-58.

B. Л. Рабинович

Новая философская энциклопедия: В 4 тт. М.: Мысль . Под редакцией В. С. Стёпина . 2001 .

Магиите – съществуват ли и трябва ли да се боим от тях? Отговаря архимандрит Григорий от Бачковския манастир

Все повече хора в днешно време са убедени, че им е направена магия, за да не им върви в живота. Други пък прибягват до мистични практики, надявайки се, че с помощта на магия ще забогатеят, ще получат любовта на желания от тях човек, дори ще заченат дете. Съществува ли обаче в действителност подобен феномен? И трябва ли да вярваме в магии и да се боим от тях? Разговаряме с архимандрит Григорий от Бачковския манастир.

Понятието «магия» е станало едно от най-одиозните и популярни в наше време. От една страна магьосници и екстрасенси от всякакъв род обявяват магията като причина за всички болести, намирайки я едва ли не във всеки човек. От друга страна за нея говорят само като за суеверие и предразсъдък. Но съществува ли магията всъщност? Магия – феномен изключително многостранен, духовна реалност, основана на способността на човека да общува с духовния свят – със своя Създател Бога, Творец на всичко видимо и невидимо, и с безплътните сили – ангели и демони. Злите духове могат да въздействат на човек по различни начини: – непосредствено върху душата и чрез плътта; – посредством хора; – чрез различни вещи и обстоятелства в живота. Има такива хора, до такава степен нравствено опорочени, до такава степен зли, горди, ненавистници и отмъстителни, че така да се каже, всецяло са се предали на дявола и безспорно, при неговото съдействие могат да навлекат на хората, на които те страстно желаят да причинят зло (нещастие или болест), зловредна дяволска сила. При това човек може не само да е се почувства зле, но и да се разболее, дори да умре. Симптоматиката се развива не по биологични причини, а по вражеско изкушение. Очевидна е демоногенната основа на тези болести, в частност на много психични разстройства. Атмосферата в психиатричните клиники съществено се отличава от тази в една болница. Духът на тези лечебни заведения е изключително тежък. Имам предвид не външното впечатление от видяното, а вътрешното сърдечно чувство. Възможно е да се срещнат едновременно и обсебеност, и телесен недъг. Владика Лука (Войно-Ясенецки) по този повод казва: „Причините за много душевни болести са неизвестни на учените психиатри. Ние не знаем причините и за умопомрачението. Но за мен няма съмнение, че в числото на умопомрачените има известен процент истински бесновати”. По такъв начин, магията, като демонично въздействие върху човека не е някакво суеверие, но има съвършено реална, фактическа основа. При това, действието на бесовете върху хората не се обуславя, не зависи от това, вярва ли човек в магии, или не вярва. Човек може да пострада от магии, даже когато си внушава, че е благословен, здрав, силен и честит. Споделям от личния си духовен опит. Доказано е също така, че злите духове въздействат по-лесно на онези хора, от които успяват да скрият своето съществуване. Известно е, че това е един от любимите трикове на дявола – да скрие реалността на своето битие, за да превърне човека в лесна мишена, обект на лесна манипулация. Поради греховността и плътското състояние на човешката природа, злите духове са невидими с телесните ни очи. Тази способност за познание и причастност на човека към духовния свят се основава на способността му за мистическо познание, която му позволява да достигне отвъд пределите на сътворения свят. Човекът е единственото Божие създание, надарено със способността за трите вида познание – сетивно (чувствено), интелектуално и мистическо. Градацията на трите вида познания съвършено точно е описал преп. Исаак Сирин като духовни принципи на православния християнски аскетизъм: 1. «Вярата е по-тънка от познанието, както познанието е по-тънко от чувствениете неща»; 2. «Съзерцанието на Божествените предмети чрез вяра е по-високо от разсъждението» (Авва Исаак Сирин). Но нека да кажем какво представлява магията. Снимка: Личен архив Определение за понятието «магия»: Магия (лат. magia – магьосничество, вълшебство) – Съвкупност от методи на връзки и взаимодействия с инферналните сфери на духовния свят (света на нечистите духове, демони), чиято цел е да се повлияе на заобикалящата действителност. Тези методи включват в себе си, освен всичко останало, религиозно поклонение и служение (чрез молитва и жертвоприношение) на демоните. Всички тези религиозни действия (използване на специални сатанински символи, молитви, заклинания, ритуали /връзване на възли, писане на думи, формули/, инструменти /талисмани, ножове, огледала, игли, кости, коси, кръв, смола, треви и т.н., приношения) са необходими на магьосника, за да потвърди още и още веднъж твърдия си избор между Бога и Сатаната в полза на последния. Магия – така е наричано всичко, което не можело да се обясни в древния свят. Съвкупност от обреди и действия с помощта на тайнствени сили. Магията под всякаква форма представлява за хората нещо мистично и тайнствено. Затова нека кажем още няколко думи за мистиката. Мистическото познание като основна тенденция на мистическия опит се състои в стремлението на човешкия дух към непосредствено общение с Божеството като абсолютна основа на всичко съществуващо. Християнският живот по своята същност и целеустременост е мистически. Пътят на възхождането към Бога, Който превъзхожда всяко разбиране и познание, изисква в неудържим порив да се издигнеш над себе си, да излезеш от своята ограничена природа, извисявайки се над рамките на естественото (философското) познание до премисленото достигане на висшата реалност. Такова мистическо познание се осъществява вече в тайнствения акт на вярата, изхождащ от недоказуеми начала, но действащ с неимоверно много по-голяма сила и убедителност, отколкото възприятието на външните сетива. Защото съвършено и истински реално е това, което е невъзможно нито да се докаже, нито да се отрече със силата на каквито и да било логически аргументи. В своите най-висши проявления това тайнствено познание е дадено в опита на светиите, от които много са се удостоявали с високи мистически състояния. Кое я прави толкова привлекателна за хората? Кой прибягва до магии? Обикновено към магията се обръщат като към удобно подръчно средство, което не изисква сериозни душевни грижи. Нали е толкова просто – да се произнесе словесната формула, да се духне, плюе и повярва, че вече всичко ще се измени. Примамлива възможност за човека да реши жизнените си проблеми, при това от най-екстремен характер (да удовлетвори жаждата си за отмъщение, сексуални потребности, жажда за богатство, власт и т.н.) с помощта на отпадналите от Бога ангели, наричани след своето падение демони, бесове и прочее. По такъв начин, които се обръщат към магически методи показват, че за цел на своето земно битие са избрали получаване на удоволствия, ограничени от времето на краткия им земен живот. При това, тези удоволствия те са готови да получат въпреки това, че за другите хора те ще се превърнат в страдание, сълзи, болест или даже смърт. Същността на тази действително сатанинска философия била ясно представена от известния маг Алистър Кроули в неговата «Книга на Закона», която била написана от него в състояние на транс попд диктовката на дух, наричан Айвас. Нейната главна формула звучи така: «Прави това, което казва Твоята Воля, това е целият Закон». Има, обаче и такива магьосници (магове), които знаят за безсмъртието на душата и се надяват земната история да свърши с победа на Сатаната-Луцифер над Христос, а всички сътрудници на дявола да станат елитът във вечното царство на Луцифер. Това учение е същността на кабалата, към него се придържат всички масони от най-висок ранг на посвещение и всички сатанисти. Въпреки това, самият живот показва, че за удоволствията, особено за тези, които причиняват скърби на другите хора разно или късно идва жестока разплата. Демоните, привличайки човека към сътрудничество, се опитват от начало да създадат в начинаещия магьосник (маг) илюзията, че те ще у се подчиняват безпрекословно, изпълнявайки исканията му само за правилното произнасяне на заклинанията или извършването на някакъв обряд. Но постепенно тази илюзия се разрушава, доколкото с времето демоните неизбежно показват, че не магьосникът управлява чрез тях, а обратно – те управляват чрез магьосника. В действителност скоро сам се оказва роб на демоните. От този момент демоните вече не дават на магьосника нито миг покой, заставяйки го постоянно да върши зло на заобикалящите го, даже тогава, когато и на самия магьосник това не е нужно. Платата е жестока: като правило, самота, нелюбов към хората, липса на отдих, невъзможност да прекрати общението със света на злите духове. Непосилно ярмо, не знаейки мир и покой в душата си. Те са пленници и вечни длъжници на дявола, не принадлежащи на самите себе си. Може ли да се дели магията на бяла и черна? Колко врачки, гледачки, екстрасенси и прочие се рекламират, че се молят на добрите духове и правят добро? Да се дели магията на видове – това е широко разпространено заблуждение. Няма такава класификация – бяла и черна магия. Предимно се популяризира от шарлатани, чиито реклами се отпечатват в изобилие в различни известни печатни издания. В тази среда е обичайно да се хвърля прах в очите с различни термини, титули и заглавия: гуру; спирит; знахар; медиум; телепат; вещица; магьосница; чародей; ясновидец; астролог; енерголог; екстрасенс; прорицател; гадател; обладател на някаква степен. Врачуване, гледане на кафе, карти, гадаене, баене, нестинарство, употреба на талисмани и амулети, медиумизъм, спиритизъм, астрология, екстрасензорика, полтъргайсти – всичко това са клони на едно и също дърво, чиито корени пият сокове от ада. Сатаната е стар лъжец, «баща на лъжата» и не е чудно, че обща заблуда у начинаещите магове, старателно разпространявана чрез всички пособия и ръководства по това дяволско изкуство, е че на магьосника се подчиняват и добри духове, които не могат да причинят на човека нищо друго, освен полза. Обаче на основание учението на Православната Църква и опита на светите Отци следва категорично да се заяви: за никакво управление на Божиите ангели, както впрочем и на падналите ангели, не може да става дума. Първо, това се разбира от елементарния факт, че низшите не могат да управляват висшите. За йерархията на разумните същества ясно говори светител Григорий Палама: «Всички същества на умната природа, създадени по образ на Твореца са наши съслужители, макар и да ни превъзхождат по чест, съществувайки извън тяло и бидейки в по-голяма степен от нас близки на съвършено безтелесната и несътворена природа, особено тези от тях, които са съхранили своето достойнство и се стремят към това, заради което били създадени; макар и съслужители наши. Те са по-високо от нас (в йерархията) и значително ни превъзхождат по достойнство».[1] Второ, хора, недостигнали чрез дългогодишна аскетическа борба с греховете си максимално възможната за тях чистота и святост, не могат и да се надяват даже на свободно общение с ангелите или душите на светиите. Вследствие на общата греховност на човешката природа ние, хората, по своите вътрешни качества стоим по-близо именно до падналите духове, т.е. демоните, с които очевидно е достатъчно лесно да се контактува. Наричана с различни имена, бяла или черна, магията винаги си остава една и съща по своя произход и предназначение: тя е рожба на сатаната и единствената й цел е да ни отдалечи от Бога и навеки да ни свърже с дявола. Трябва да се знае, че магия, окултизъм, езотеризъм ­– това са различни понятия. Често се смесват тези понятия, но за яснота следва да се опише по какво се различават. Магията – едно от направленията на окултизма. Окултизъм – общото название на мистическите учения. като правило съдържат теоретична част и практически методи. Но не винаги. Тук се отнасят такива явления като алхимия, катха-йога, тарология и т.н. Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός „вътрешен“ или вътрешно познание) в най-общ смисъл е всяко учение, предназначено за определен кръг хора (т.е. забраняващо разкриването пред непосветени). Такова учение изучава тайно и предава на поколенията знание от всякакво естество, например за изворите на вярата. Езотеризмът в различните му прояви: окултизъм, херметизъм, тайни общества, неоплатонизъм, гностицизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, от много векове е отхвърлян от ортодоксалната Християнска Църква, тъй като той не представлява нищо друго, освен влизане във връзка и общуване със света на падналите ангели (бесовете), което от своя страна има пагубни последствия върху духовния живот на човека. Практиките, отнасяни като магически включват гадание (прорицание), астрология, заклинателство, вълшебство, алхимия, медиумизъм и некромантия. Видовете магически действия са твърде много. Преп. Никодим Светогорец отчита това многообразие по следния начин: „Както дяволът, бидейки по-рано единен и неразделен заради подобието си спрямо свръхразумната Единица, Която е Бог, по-късно разделен от свръхразумната Единица и изпаднал в множеството, стана разнообразен и многостранен ум; по такъв начин и видовете на злото, които изобрети и измисли са твърде разнообразни и почти безчислени; откъдето след това и видовете магични действия, които измисли и ги пося сред нещaстните хора са различни и твърде много.“[2] Какво трябва да знаят ползващите магии? Как Църквата се отнася към магиите? Тези, които прибягват към магиите трябва да знаят, че магьосничеството е смъртен грях против Бога не само за този, който го върши, но и за този, който прибягва до неговите «услуги». Ако човек не се покае искрено за този грях и не го изповяда пред свещеник, ще попадне в ада за вечни мъки. За тези, «които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни езически измислици» Църквата прилага най-тежкото наказание – «да се отлъчват (изгонват) от Църквата, както и св. правила заповядват» (61 правило на VI Вселенски събор; ср. 65 пр. на същия събор, 24 пр. на Анкирския събор и 83 пр. на св. Василий Велики). За клирици, които се занимават с магии известният канонист еп. Никодим Милаш казва: «Понеже това е измяна на вярата, такъв свещеник трябва да се изключи и от Църквата, защото като се занимава с подобни дела, той от служител на Вечния Бог се е превърнал в служител на дявола» (36 пр. на Лаодикийски събор). Господ строго забранява магьосничеството и другите видове окултизъм: «Да не се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа. » (Втор. 18:10). Църквата се отнася към това еднозначно – отрицателно и счита, че окултизмът се подхранва от сили тъмни, демонически и затова човек трябва всячески да страни от това. Да правиш магия означава да пуснеш тъмните сили в живота си и да им позволиш да го управляват. Магията е многократно осъдена и забранена в Библията, включително и поради страх от смърт. Така че враждебното отношение към магията е характерно за всички религии, признаващи авторитета на Библията, в това число за всички направления на юдаизма и християнството, а не само за православието. Нещо повече, точно същото е отношение към магията и в исляма. Надеждата на каквито и да е тайнствени сили и работата с тях противоречи на монотеизма. По-горе описахме в какво адски душевно състояние изпадат злочестивите последователи на магиите. Много е опасно заиграването с тъмните сили, защото това може да се превърне в нещо страшно и човек да пожъне негативни плодове от своето заиграване със силите на злото. Не случайно църковните канони строго забранявали магиите още от дълбока древност. Църквата е ограждала човека от това, което може да повреди на душата. Магия и християнство. Разликата между «сили» и благодат. Магията е само едно от лицата на болната мистика – уродливият двойник на фундаментално духовно явление църковната мистика. Но както вече описах, занимаването с магии е взаимодействие, занимание с тъмните, демонични сили. Надеждата и вярата в каквито и да било тайнствени сили и заниманието с тях противоречи на вярата в Единия Бог. Така магията по своята същност е неразривна от древното езичество – една гротескна подмяна на вярата в Единия Истинен Бог. Изповядване на политеизъм – многобожие. Ако Божественото Откровение свидетелства за Бога като превишаващ творението, то в езичеството боговете са само част от материалния свят. Магия е връзка със света на злите духове с помощта на специални средства. Колкото и просто да изглежда отстрани обръщането към света на тъмните сили, зад самата магия се крие сериозен мироглед, който собствено може да се нарече магизъм. С него си струва да се запознаем, за да разберем ключовите различия между магизма и християнската вяра. В християнството се изповядва, че всичко в света е подчинено на Божествения Промисъл. Христос учи: «Моят Отец работи досега, и Аз работя» (Йоан 5:17). В тези слова на Господ Иисус Христос се съдържа смисълът за постоянното Промишление на Бога за света. Макар Бог и да Си е починал в седмия ден от всички Свои дела, от делата на творението, апостолът говори, че Бог Сам дава «на всичко живот, и дихание, и всичко. Ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме» (Деян. 17: 25, 28). Силата Божия поддържа битието на света и участва в действията на тварните сили. Постоянството на законите на природата са също резултат от действията на Божествената воля. Дори скърбите и неприятностите, дори духовните ни падения се допускат от Бога за нашето вразумление. Следователно истинското благо може да бъде постигнато само чрез личен призив към Бога. Човек е надарен със свободна воля и следователно е свободен да се обърне към Христос, без значение какво се случва около него (било то война, революция, икономическа криза и т.н.). Магическият светоглед предполага, че няма нито Промисъл Божий, нито безусловна свобода, но има тайна, скрита сила, която невидимо обгръща цялото мироздание. Хората, невидимите духове, стихиите на природата – всички са подчинени на окултните закони на влияние. Който е намерил ключа към тези закони, той управлява света. Образно казано, в магията се смята, че всички неща от нашия свят са свързани с невидими нишки и че правилно произнесеното заклинание въздейства на тези нишки. В магизма самите хора са просто живи кукли, към които са вързани нишките на невидимия кукловод. С помощта на магията действието е непреоборимо – болест, омагьосване, влюбване, полова възбуда и т.н. Ако в християнството духовното преуспяване зависи от това доколко сърцето на човек е отворено за Христос, доколко човек изпълнява Христовите заповеди и се стреми към Бога, то в магията има рядко безразличие и равнодушие към Бога. Не живото обръщане към Бога, а закономерности и ефекта на ритуалите – ето какво изповядва магията. И ако в християнството духовното съвършенство зависи от личната среща и единението на човешката душата с Бога, то в магията технологията и тайнственият ритуал са на преден план. Като заключение, мога да кажа, че у нехристиянските подвижници целите и задачите са съвсем други от православните: на тях им е нужна власт над стихиите на този свят и над хората, а също и духовно «просветление» заради удовлетворението на гордостта си, за самоутвърждаване. Ето какво казват за молитвата самите окултисти. Кратката молитва «Аум» «привежда организма на този, който я произнася в хармонично звучене с вибрациите на Висшия Свят», което може да способства за приток на висока психична енергия в него». По такъв начин, главната цел на окултиста за получаването на «космически» енергии – придобиването на магически сили (сиддхи в раджа-йога), издигащи го в ранг на свръхчовек и даже бог, което в крайна сметка се явява не нещо друго, как същото онова изкушение, с което Сатаната е изкушавал първите хора – Адам и Ева: «Ще бъдете като богове. » (Бит. 3:5). Магьосници, екстрасенси и прочее «целители» (несъзнателни магьосници), като слуги и средство на дявола да подчини в своя власт падналото човечество, трябва да мислят и да внушават, че техните способности имат позитивен произход. Ето защо един от главните тактически прийоми в тази борба се явява методът на подмяната, който се състои в това действията демонически да изглеждат като действия на благодатта Божия. Един пример да приведа. Мантра-йога използва същия механизъм както и «умното монашеско делание», т.е. Иисусова молитва; само вместо призоваване на името на истинния Творец и Бог Иисус Христос в мантрите непрестанно се призовава името на един от падналите ангели, което гуру (учителят) дава на своя ученик. «Великата» мантра «Харе Кришна. » служи за обръщение непосредствено към самия глава на падналите ангели – Сатаната, едно от имената на който е Кришна, което в превод от санскрит означава «черен». Всъщност, йогите произнасят мантри, използвайки броеници, приличащи на броениците на православните монаси. Както сам казахте в началото на нашето интервю, в наше време се наблюдават двете крайности в отношението към магиите – или прекален страх от магиите, или заговорят за тях като за суеверие и предразсъдък. На какво се дължи това? Да отбележим, че тези две крайности се наблюдават най-вече сред езичниците – или прекален страх от магии и урочасване, или неверие в магии и съществуването на злите духове. Крайностите са присъщи за нямащия вяра в Христос човек. Мъдрата умереност като висша духовна добродетел в духовния живот е привилегия само на духовно просветени човеци, кръстени в тайнство Св. Кръщение, участници в благодатно-тайнствения живот на Църквата, имащи добродетелен живот. За тези, които дяволът не успява да приложи любимия си трик – да скрие своето съществуване, прилага друга сила, внушава им прекален страх от магиите. Парадокс е, че даже сред православните християни в наше време, за съжаление, битува такова (почти езическо) отношение към магията, както у народите незнаещи Христа или «успешно» забравили Го. В много хора, в това число и православни има панически страх от магическо въздействие се проявява като болезнено явление, като следствие на духовното им заболяване, като някаква психоза. Но както при езичниците, така и сред православните християни съществува и другата крайност, при това добре образовани хора – достатъчно широко разпространено е противоположното, макар и повърхностно мнение за това, че магическо въздействие, способно да причини вреда на човека въобще не съществува. Подобно мнение основно се базира на твърдения, повдигнати през XVIII и XIX векове от хора, нямащи личен опит на общение с духовния свят. В Русия от времето на секулярните, богоборчески реформи на Петър I, продължили и при Анна Йоановна, и при Екатерина Велика, се е утвърдил напълно протестантски възглед на духовния свят, в който «поднебесните духове на злобата» въобще не намирали място. Тези части в Св. Писание, където се говори за бесновати се тълкували в преносен смисъл, където под демони се разбирали или греховните страсти, или телесни заболявания. Едва ли такова отношение може да се нарече православно. За православния християнин знанието за реалното битие на злите духове е част от неговия личен непосредствен духовен опит в борбата със силите на злото. Дяволът е хипер интелект, паднал демон, въплътено зло, «изстъплена (необратима) злоба». Така описва тъмните сили и св. ап. Павел, като увещава вярващите в Христа да се облекат във всеоръжието Божие, за да могат да устоят против дяволските козни: «защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината на тоя век, против поднебесните духове на злобата» (Еф. 6:12) Особено в наши дни виждаме увеличаващото се въздействие на демоническите сили върху човека – небивал разгул на окултизма, ръст на престъпления, отличаващи се с нечовешка жестокост, нравствена разруха, поява на много бесновати, одържими от бесове човеци. За неверието в магии и в битието на злите духове По-голямата част от хората смятат, че магията е лъженаука, измама и суеверие по една много проста причина: те самите в тази наука нищо не разбират. Хората са склонни да вярват в това, което виждат, или чието съществуване се потвърждава от учебниците и средствата за масова информация. Вследствие на своето плътско състояние ние сме неспособни да виждаме с телесните си очи злите духове. Средство за познание на духовете за нас служи християнското учение в Свещеното Писание, разкрито и утвърдено в творенията на светите отци и учители на Църквата. С учението за дявола като действително съществуващ личностен дух се срещаме на първите страници на Библията. В кн. Битие, дяволът влизайки в змията убедил нашите прародители да нарушат Божията заповед (Бит. 3:1-19). Че дяволът е виновникът за греха, който погубил целия човешки род свидетелства кн. Премъдрост Соломонова: «. от завистта на дявола смъртта влезе в света» (Прем. 2:23-24). По тази причина дяволът се нарича човекоубиец от начало (Йоан 8:44). Затова, че Мойсей е знаел за съществуването на злите духове свидетелства кн. Второзаконие. Изреждайки беззаконията на иудеите, Мойсей говори, че те «принасяли жертви на бесовете, а не на Бога» (Втор. 32-17), т.е., както пояснява Светител Йоан Златоуст, принасяли жертви на идолите, в които седят бесовете[3]. Дяволът поразил праведния Йов с люта гной от краката до главата (Йов 2:7); дяволът подучил Давид да преброи израилския народ (1 Пар. 21:1). Демон Асмодей убил седем мъже, на които поред била давана Сара, дъщерята на Рагуил (Тов. 3:8); зъл дух овладял Саул (1 Цар. 16:14-15). Св. евангелист Йоан Богослов свързва истината за битието на злите духове с пришествието в света на Сина Божий. «Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола» (1 Йоан 3:8). От тези слова следва, че отричането на съществуването на дявола ни води към отричане тайната на падението, а следователно и на тайната на Изкуплението. Наистина, защо Христос дойде на земята като няма дявол? А отричайки тайната на Изкуплението, трябва да отхвърлим и цялото християнство. А че Господ Иисус Христос е дошъл на земята за това, да разруши делата на дявола свидетелства цялата евангелска история. «Ваш отец е дяволът, – говори Иисус Христос на иудеите, – и вие искате да вършите похотите на баща си. Той си беше от начало човекоубиец» (Йоан 8:44). Христос и в притчи и направо е учил за дявола и неговите ангели като за същества действителни, като за зли духове, стараещи се да вредят на хората. Изобразявайки Страшния Съд, Христос говори, че Син Човечески ще каже на тези, които са от лявата му страна: «Идете си от Мене, проклети, във огън вечний, приготвен за дявола и за неговите ангели» (Мт. 25:41). По словата на Христа Спасителя сатаната 18 години мъчил сгърбената жена (Лк. 13: 11-16). На други места Христос говори за това, че съществува цяло царство на злите духове, че дяволът – злобният княз на това царство има свои слуги (Мт. 12:25-27), че дяволът – княз бесовски е «князът на този свят» (Йн 12:31). А как ясно е учил Христос за битието на злите духове, когато е изцелявал бесновати! Никога Той не е наричал беснованието естествена болест, а винаги е признавал за неин виновник бесовете и ги е изгонвал (Мт. 4:24; 8:16. Мк. 1:34; 7:29-30). особено забележително се явява изцелението на гадаринския бесноват. Този нещастник влачил своето съществуване не в човешки жилища, а в гробове и пещери, удрял се в камън с пяна на устата, изпускал вопли; опитвали да го оковат, но той като връзки разкъсвал оковите. Що за болест е това? Невярващите ще кажат: епилепсия, нервно разстройство. Душевното и телесно разстройство са удобна почва за дявола. Но за гадаринския бесноват не може да се каже, че е бил само нервно разстроен и това е видно ето от какво: изгонените от нещастника бесове молили Христос разрешение да влязат в стадо свине. Христос позволил и ето, стадото се хвърлило с грохот в морето (Мт. 8: 28-32). Кой потопил свинете? Не бесноватият, който седял в нозете на Христа, а легионът бесове, изгонени от него. Подобно на Христос и апостолите учили за зловредността на злите духове, за тяхното пагубно влияние на човешкия род. Многочислени са примерите от живота на апостолите, от историята на православното подвижничество, в молитвите и молебните чинове, в църковната химнография. И така, Свещеното Писание ясно учи, че дяволът е лице действително съществуващо. Затова, както говори св. праведни Йоан Кронщадски, «упорното неверие в битието на злите духове е истинско беснуване, защото е срещу Божественото Откровение; отричащият злите духове човек вече е погълнат от дявола (1 Пет. 5:8) и като седи в тъмнина и сянка смъртна, не е в състояние да вижда Слънцето на Правдата»[4] Как православният човек следва да се отнася към този феномен? Да го пренебрегне или да се опита да го разбере? Трябва ли да се боим от магиите? Да го пренебрегва – в никакъв случай, поради реалното битие на силите на злото, злите духове, «поднебесните духове на злобата», чиито действия и зловредно влияние върху човека така ярко са описани в Евангелието, в живота на светиите, в целокупния, съборен опит на Църквата, в непосредствения личен духовен опит и на наши съвременници, било то духовници или пострадали хора. Трябва ли вярващите православни християни да се боят от магии? В никакъв случай! Да оставим тази «привилегия» на невярващите и маловярващите. Тяхната действеност зависи от самите нас – ако имаме чиста вяра и се стараем да живеем според тази вяра, магиите няма да имат власт над нас. Но отхвърляйки Христа, даже и тези народи, по-рано изповядващи християнството в болшинството си сега живеят напълно езически живот и в своята нравствена идеология по нищо не се различават от древните халдеи, асирийци или египтяни. Отхвърляйки Христа, са забравили и словата на апостол Йоан: «Затова и се яви Синът Божий, за да разруши делата на дявола» (1 Йн. 3:8). Отхвърляйки Христа, невярващият, естествено, не може да разчитат и на Божията помощ. А ние следва само винаги да помним това, че Божията благодат покрива и защитава всеки, който искрено повярва в Христос, който с цяло сърце е разбрал и приел учението Христово, който действително полага усилия да живее християнски живот, като изпълнява Божиите Заповеди, който често очиства своята съвест чрез Тайнството Изповед и укрепва душата и тялото с благодатта на Светия Дух в причастяването със Светите Христови Тайни. Опитът на съвременния духовен живот, както и опитът от първите векове на християнството потвърждава правилността на тези спасителни увещания и предписания на Православната Църква в борбата против магиите и срещу всички злокозни и мрежи на врага на човешкото спасение дявола. Нерядко при съвременните опити за изгонване на демоните от бесновати не се увенчава с успех не само заради това, че свещениците-екзорсисти не обладават духовна сила или святост, за да изгонят бесовете. Има друга немаловажна причина. Действията на екзорсиста не са главното, а спомагателното условие за освобождаването на човека от бесовската власт. Главното е – твърдата решимост на самия човек всички душевни сили в останалото време от живота си да насочи към изпълнение на Божиите Заповеди и придобиване на благодатта на Светия Дух. Но именно такава решимост в одържимите от демони (бесновати) хора не се наблюдава. А това е втората причина, поради която биват безплодни опитите на днешните екзорсисти да изгонят бесовете от хората. Защото, ако след изгонването на нечистия дух душата на човека не бъде заета от Божия Дух, то ще стане по-лошо, за което и говори Христос в притчата. Нечистият дух идва, намира човека незает, изметен, подреден; тогава отива и взима със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влезе, състоянието на човека става по-лошо от първото (ср. Мат. 12:43-45). Тогава на какво да се надяват тия, чийто живот е подхвърлен на магия и на досаждащите им демони заради собствените им грехове? На обещанието на Спасителя, Който казва, че «тоя род не излиза освен с молитва и пост» (Мат. 17:21). Православната Църква винаги е следвала тези слова и е учила как трябва да се пости, да се молим, да изправяме живота си, за да се спасим. За Бога няма нищо невъзможно. А за човека? Човек да помни, че само с Божията помощ, при съдействието на Неговата сила (благодат), действаща в светите Тайнства на Православната Църква, може да изпълни това, което Бог очаква от него: да спаси душата си от греха и като премине благополучно Божия Съд да влезе в нескончаемата радост на новия живот във вечното Царство на Неговата слава. [1] Свт. Григорий Палама. 150 глави физически, богословски, нравствени и практически. Глава 27. [2] Преп. Никодим Светогорец. Какво трябва да знаем за магиите. С. 11. [3] Св. Йоан Златоуст. Творения. Т. 2. С. 551. [4] Из дневника за 1899 год.

Источники:

https://jut.su/mashle/&rut=306dd5d51c714d4a36755443ca7dcfd8c67b9855a0ca63522d5bf5ea34d14c1d
https://en.m.wiktionary.org/wiki/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F&rut=b6564237b81e9e6c04c6e4f553c86b90d43634d401b08db003269ec98eb7e79e
https://kartaslov.ru/%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F&rut=27425b672ee4f395a6c415997dbb6dff1414b1e610096f8282aea298b59d7ec4
https://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_philosophy/656/%D0%9C%D0%90%D0%93%D0%98%D0%AF&rut=9ca1de87528293d69342ade53f3741d60f6b3b2fb34f50468210b27dad5eb1f0
https://kliuki.bg/interview/magiite-sashtestvuvat-li-i-tryabva-li-da-se-boim-ot-tyah-otgovarya-arhimandrit-grigoriy-ot-bachkovskiya-manastir/8190&rut=c218b5bb8e22dcba92a0bbd5bc539dbe85da80c2796a2fd7417f3792fec81fb2